azazel (Страхил Събев)
20 2
23 февр. 2008 г., 08:05

Прах 

  Поэзия
628 0 2
Пясъчни мечти - фигура от прах,
размити звезди - сълзи от страх.
Изпепелена гора - една луна,
отчаяна зора кърви сама.

Забравена врата - стая в мъгла,
пулсираща тъма - сън на стъкла.
Пропукано огледало - парчета мрак,
паяжина от тишина звъни пак.
                      ***
В оковите на своите сълзи,
изгубен в паяжината гори!
Запленен от лунната светлина зове,
мечтата в него с писък бавно да умре.

Унася се тихо с Утринната звезда,
светът заспива - в съня ражда се лъжа.
В градината от бели цветове
Бог изгнива - изгряват светове...

© Страхил Събев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "В градината от бели цветове
    Бог изгнива - изгряват светове..."
    Силно и смело казано!
  • В самотата на моите сълзи
    няма слънце, което да блести
    Белегът от раната гори
    мъртви са душите ни, нали?
    Много хубав стих.Поздрав!
Предложения
: ??:??