Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
21 мар. 2006 г., 13:38

Прах от стари спомени... 

  Поэзия
1012 0 12
Прах от стари спомени,
попаднали във мислите,
разнищени отворени рани
незараснали даже с годините.
Защо ги отворих,сега да боли
нали са отдавна отминали,
Защо са ми още сълзи?
А може би още са живи,
само стаени по стените
на дните,годините,
в които се мразех и страдах.
Времето,чаках да излекува..
Как ли не..само думи,
които стържат ръждясали,
но каквото било е било.
Отдавна е минало.
Ще хвърля ключа в най-дълбокото
на  разсъблечената си душа.
И там във болното и тъмното,
миналото с мълчание ще удуша.
Не искам прах в душата си,
да зеят незаключени врати,
аз искам свободата си
която да не ми тежи.
Затварям тази книга ,стига...
нали с годините се учих
да бъда мъдра,търпелива,
простих на всички .
А на себе си... не си простих,защо ли?

© Евгения Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Очаквах по-голямо раздвижване, в интерес на истината. Доста добра енкапсулация около шестиците наблюдава се. Все пак притеснително е.

    Стоя зад всяка своя дума.
    Четете внимателно.
  • Харесва ми. Всичко, за което пишеш в началото е важно да се почувства, за да се стигне до категоричното "Затварям тази книга, стига...".Поздравления!
  • А като не ти хареса защо не писа 2,щеше да е по реално.И как да те прободе искрица от моите спомени?А какво пречупи през собствената си душа,както трябваше да е видно?
    Все едно,не си усетил стихото и това е.Тук няма какво да добавя.
    Само искам да ти изясня,аз не сядам над лист и не си казвам -сега ще напиша стих.Никога не търся римата или думите,те идват сами.Каквото чувствам това пиша.Такава съм ,добра или лоша.
  • Не ми хареса. Но пиша поощрително (3).
    "Раждясали" е правописна грешка. Трябва да се пооправи стъпката и ритъма, ако искаме да не се откажем от произведението като цяло. Но дори след като го прочета не намирам искрица -- да ме прободе. Само тематика. И слабичък финал.
    Пречупвам всичко през призмата на собствената си душа както видно е. Затова няма място за отстъпление -- виждам, че на много хора им е допаднало и то много.

  • Браво!!!/6/
  • Много хубав стих,Джейни - изпълнен с тъга и болка,но красиво изразени!Браво!/6/
  • Понякога, някои стари спомени изобщо не могат да бъдат забравени. А идва един момент, когато човек живее само с тях, настоящето не му носи нищо. Хубав ти е стиха Джейн, в него има много чувство! 6 и от мен
  • Благодаря на всички!
    Понякога отключваме заключеното,а то неизлекувано боли.Но с времето стихва,важното е не само да искаме прошка,но и да не съдим сами себе си,защото има кой да ни съди.
  • перфектно като изпълнение и много чувствено-няколко пъти 6 от мен...
  • Тъжното ти настроение ражда хубави стихове, но не тъгувай много.
  • Тъжно!
  • Ще хвърля ключа в най-дълбокото
    на разсъблечената си душа.
    И там във болното и тъмното,
    миналото с мълчание ще удуша.

    Много тъжно и много хубаво,Джейни! Плача с теб, мила!
Предложения
: ??:??