Прах във вятъра,
аромат на мечти,
загубени в театъра
от изкуствени души.
Ехото на живота
пейзажите облъхва,
ти ли си скота,
чиято вяра издъхва.
Прах в очите,
на живота въплъщение,
безплодието на мечтите
с човешко отражение.
Пролетно ухание,
на живота в есента
и всичкото страдание
върху белите листа.
Прах във вятъра
и белите листа,
оставят в театъра
мъничка следа.