Слава богу, изпрах
думите от емоции!
Тази жълта боя
бе от жлъчни въпроси.
А лилавото на страха
бе пропило по шевовете.
Много трудно го махнах -
като кръвта под доспехите.
Ежедневната прах
във съмнително сиво,
след достатъчно време
тя така се набива,
че е трудно да видя,
камо ли да си спомня
белотата на мислите си
в пъстротата от спомени.
Публикувано във:
"Стъпки 10; Поезия от български учени" 2019, СУБ, с. 54
© Павлина Гатева Все права защищены