thedac (Димитър Драганов)
873 1129
1 сент. 2017 г., 08:40

Прашна душа 

  Поэзия
283 0 6

Стените са сиви, душата ми – мрачна.
Обтегнати чувства. Разбито сърце.
Мечтите ми плачат и чакат палача.
А пясъка ближе солено море.

Красиво момиче, частица от рая,
подтичва по меки, зелени треви.
Сънливо кокиче на свежо ухае.
Гърлата си мощни раздират петли.

Сърцето събирам. Парчетата остри
се впиват в дланта ми. Дали ме боли?
Очите присвивам! Неканени гости
почукват на някакви гнили врати.

Небето люлее земята във блясък.
Детето заспива. Животът е сън.
Поети разравят емоции прашни.
А вятърът силен си вие навън...

© Димитър Драганов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??