10 сент. 2017 г., 10:43  

Праскова 

  Поэзия
653 0 1
Неделя е.
И Господ си почива.
Празнично звънна камбана.
Осем е.
Ще направя кафе.
Ще седна в градината.
Гледам прасковата.
Клон ѝ се прекършил.
От тежестта на плодовете.
Дива е тази праскова.
Аз я режа.
Тя расте. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вяра Николова Все права защищены

Предложения
: ??:??