30 дек. 2008 г., 19:01

Правя ти... море 

  Поэзия
2531 0 33
Утрото - почти изкукуригало,
като глас от викане изтръпващ.
Стълбите са криви като минало,
а телата - болни за прегръщане.
Мразя се, защото те обичам.
Лъжа. За да мога да си вярвам.
Нищо не поисках, исках всичко.
Правя ти... море и ставам Варна.
До морето свършват всички улици.
Плажът - бял. Солен и безработен.
Спящите сънуват, че съм блудница.
Будните... че си бездомен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина ЙОСЕВА Все права защищены

Предложения
: ??:??