Вазата остана празна.
Три стръкчета цветя ги няма в нея.
Целувка не получих сутринта.
Та ти си толкова далече.
Дали си спомняш този ден,
когато ме целуваше свенливо.
Или си на други мисли в плен.
А правеше специалния ми ден
от щастие и обич да прелива.
Бели хризантеми, есенни красавици,
на този ден красяха вазата.
Аз зная, за моя ден рожден,
ти от звездите си ми свил букет.
© Румяна Маринова Все права защищены