Отново е горещо. От бодежите
душите ни мечтаят пак за бяг.
А моята прицели се в безцелие
и целейки ти хвърли въглен мрак.
Отново е горещо на изчезване...
Душата ми се свива вътре мен.
По топлата ми гръд сълза се метва.
А искам да се вядреня... Но не!...
И в крехките ми вени от обреченост
се гонят във безсмислие дъждове.
И се раняват взаимно. С безчестия.
Единствени останали след теб. ...