27 мар. 2007 г., 09:43

ПРАЗНИЧНА СЪЛЗА 

  Поэзия
1530 0 10

ПРАЗНИЧНА СЪЛЗА

 

Върви народът възродени,

но накъде – сам Господ знай:

изтича като кръв от вени

от своя свиден бащин край…

 

И днес безпътица го води

далеч от родната страна –

не както Кирил и Методий –

в сърцата с мисия една;

 

не както наште възрожденци –

със цел да се завърнат пак,

а като клети чуждоземци,

прогонени от глад и мрак…

 

Народът ни не е от вчера

с еднопосочен, сляп билет…

И кой му е дотолкоз верен -

да иска подвизи безчет?…

 

Навън изтича кръв и мозък,

душите ни изтичат там…

Децата ни се хранят с проза,

родителите – с гняв и срам!…

 

България ни е в сърцата –

където да сме по света.

Но със цената на сълзата

възвръщаме ли й кръвта?…

 

Ванилин Гавраилов 

© Ванилин Гавраилов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??