Празнично
До вчера бяхме страшно предвидими
и раят бе за други отреден,
но днес, когато шепнеш мойто име,
гласът ти като залп отеква в мен.
Да, в мен момчето трескаво се смее
и се върти край теб като пергел,
но аз не съм приятелят семеен,
че с твоя мъж не сме в един раздел...
Не ме увличaт риболовът, шахът,
игра на карти и отложен мач.
Със теб пилея по въздишка плаха
и смях горчив, и безутешен плач...
Защото знам до болка твойта драма:
как твоят мъж, кога или къде,
със друга кръшка... А бе, той да няма
случайно на очите си перде?
Не вижда ли, че твоята походка,
усмивка, поглед, превъзходен жест,
изтръгват възхитителната нотка
от гърлото на всичките мъже.
Не знае ли? Вън празникът разнася
я картичка, я морав карамфил.
А той стои със теб на пълна маса,
старае се да бъде страшно мил...
Отпива вино. Погледът му хищен
гърдите ти опипва - преспи сняг,
но всеки дом едва ли е огнище,
не всяка ласка е любовен знак...
И гледам те: същинска Мона Лиза,
загърната във вехт халат по мрак,
простираш на балкона бяла риза
подобно знаме над сломен бивак...
© Ивайло Терзийски Все права защищены
не всяка ласка е любовен знак..."...
да, за съжаление си прав ... и стиха ти ...пак на ниво !! продължавам .....тази вечер май само теб ще чета ....!