Няма никого в къщата,
онемели са стаите,
само залез прозорците пали.
Тя не е вече същата,
от тъга остаряла е,
под зебло от бръшлян е заспала.
Самотата прегърби я,
натежаха ѝ плещите,
побеляха от старост вратите.
А оградата дървена
буренаци заклещиха
и градината с тях е покрита.
Тишината, разплакана
от разбитите спомени,
обикаля из празната къща.
Разболя се от чакане
сред стените оголени,
да усети, че някой се връща.
© Nina Sarieva Все права защищены