Няма никого в къщата,
онемели са стаите,
само залез прозорците пали.
Тя не е вече същата,
от тъга остаряла е,
под зебло от бръшлян е заспала.
Самотата прегърби я,
натежаха ѝ плещите,
побеляха от старост вратите.
А оградата дървена
буренаци заклещиха
и градината с тях е покрита. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация