Пак в мрачната си стая аз стоя и пак е вечер,
отново слушам нашата песен и отново плача...
Ти отново си до мен, но само на снимка,
аз пак те целувам, но този път целувам хартия,
двамата сме щастливи, но само в спомените...
Върни се и ми кажи защо да живея...
Без теб, без любовта, без радостта, без нежността,

без стария блясък в очите ми...
Защо ми е да живея без всичко това...
Нима това е живот?
Нима ти ще се върнеш?... Едва ли...
Какво ми остана, кажи?
Само красивите спомени и грозните сегашни дни...