Жива ли бях или не бях?
Сънувах ли или будна бях?
Всичко свърши и аз разбрах,
че не сънувам, а в общ кошмар живея с тях.
Слънцето изгря, но е сърдито.
Лъчите му не галят моето лице.
Сърцето бие и макар разбито.
Защо половината от него взе?
Защо захвърли любовта ми?
В затвор със сенки ме затвори ти.
Защо отново търсят теб ръцете?
Защо повтарям още ''остани''?
След малко слънцето залязва,
тъй както сутринта изгря.
Душата ми е пълна, а всъщност доста празна.
Как ли го описваш това?
Сега ще легна и макар да знам,
Душата ми покой не ще намери...
Сега си с някоя, а всъщност - доста сам.
Изгубен ли се чувстваш вече?
© Анна Анатолиева Все права защищены