2 мая 2006 г., 00:57

Празнота след края 

  Поэзия
1416 0 6
Ще разкъсам аз сърцето си с ръце
и твоето име от него ше изтръгна.
Няма да оставя любов нито зрънце,
ще си отида без да се обърна.
Ще заровя аз останалата обич
в дълбоката черна и страшна земя.
Ще стоя и ще ровя в пръстта без да плача,
ще плаче небето-моето сърце вече умря!
И вместо с душа ще си тръгна с бездна,
в която няма да има вече любов,
няма да има даже късче надежда,
а само мракът глух оставащ
след един празен зов...

© Калпазанче Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Блародаря на всички от сърце за коментарите
  • Абсолютно съм съгласна с beti и bonic.Усеща се много силна доза болка ...адски добро стихотворение ! Получило се е доста умело смесване със повествованието !Продължавай все така!
  • Много е хубаво. Силно и емоционално! Страхотия за още една 6-ца.
  • Благодаря за хубавите думи момичета
  • "Ще...Ще...Ще..."-Аз ти казвам "Недей"!
    Поздрав за стиха!
  • Браво! Има толкова голяма доза повествование, че се чудя дали си писала някога разказ...Ако не си, какво чакаш?!
Предложения
: ??:??