3 сент. 2014 г., 10:54

Празното 

  Поэзия
328 0 0

На "празното отвътре" имам зъб...
Вървях по път, пътечка, през шубраци,
но стигах все до онзи ръб,
от който или скачаш, или враг си...

И напоена със сълзи земя
под твоите крака те хлъзва...
Изплъзнат малък, светъл свят,
спечелен бой до кръв... Замръзваш!

И още хиляди неща...
И пак на ръб... Каква победа...
Приемаш себе си за прав
или към миналото гледаш.

И непосилното се стапя пред очите,
открадваш въздух, мислиш ясно...
И малка стъпка за човека,
а празното... остава празно!

© Йордан Ботев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??