#poesiaoscura
На тежката маса подреждам най-свежите рози,
прибутвам огромния стол педантично до нея.
В кристалните чаши наливам червена възможност
обич да трепне в сърце и да искаш пак да налея.
Поглеждам в едно огледало добре ли изглеждам.
Е, може би малко съм нервен, но то е нормално.
Навън е студено, нощта пак преследва надежди.
А щом ги скове, те пищят с гласовете си жално.
В камината сложих дърво, да не ти е студено.
Искам ти да се чувстваш добре и уютно до мене.
Вероятно ще бъдеш от дългия път уморена. ...