Вечерта съмва в началото на нощта
и краде от собствената си тъмнина,
от тъга и болка тишината пропищя –
изпълнено е пълнолунието с празнина.
От безводното речно корито плавно
струят спомени от нощи изминали,
бягат към далечната сутрин, но бавно –
в насълзени очи мечтите са загинали.
На небето пълнолунието празно свети,
звездните мигове бяха безуспешни,
нощта наплаща безплатните съвети –
тъжните моменти изглеждат смешни.