Аз имам любовта на хората

и щедро съм я получавала.

Тя е вълшебно слънце,

 огряващо

и  вкус на  медна пита

 изцеляваща.

Усещане за благодат.

Не зная със какво съм я заслужила,

но е безспорен факт.

Сърдечни поздрави и думи

 във  утрини и в здрач.

И помощта,  когато падам

 и плача.

Мили Боже, те всичките

превързваха ми раните!

Благословена съм

да изживея дните си

без врагове

и затова съм едно дете.

Знам, парадоксално е до чучура

да бъда жадна,

сред нива с класове

да бъда гладна.

Но някой ако

със скоростта на светлината

 прелети  в душата ми,

ще види някъде накрая,

че зее ъгълче от празнота.

Любов е нужна, безподобна,

с усещане за пълнота,

за благословеност

и за сродност.

Дори и неразбрала, но приела

капризните ù знаци,

да затрептя със нейната вибрация.