9 июн. 2012 г., 11:23
Денят замръкна в изворна вода –
по тъмна доба, клетвено мълчана…
Наметна се със шепа тишина,
в очите му една сълза остана,
като следа от болки и лъжи…
И като мост към чакана надежда.
Луната в моя поглед прокърви,
когато тръгнах в пътя да се вглеждам…
и се превърна в дъжд от красота…
Поискай ме…Аз мога да танцувам,
щом още пазя спомен за нощта,
в която ти до болка ме жадуваш… ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация