Скръбта ли е последната утеха -
пречиства те и толкова боли,
изгубваш се в най-тясната пътека
но всичко в теб крещи: "Върви"!
А в пътя, пламнали огньове
изгарят тленните нозе,
превръщат миговете в дни сурови
и сякаш ... няма накъде!
Скръбта ли е последната надежда
с която днес си призован!
Улавя те и тихо те повежда
към залеза, от святост изтъкан!