Росата – туй сълзите са на Бога,
че всеки ден е следваща разлъка.
С разходката си, утрин босонога
нозете в опрощение окъпа.
За да пречисти всяка наша мисъл,
до корен да изтръгне всяка болка.
Събуждането е родилен писък
и всичко със въпрос започва – Колко?
Не искам нищо в този свят да меря,
ни обич, нито радост, нито мъка.
И сякаш лист, неволно аз треперя,
изпълнен със Божествена заръка!