Преминала през времето,
пред бездната се спрях.
Опитах въздух да поема,
а вдишах капки леден страх.
Стоях и гледах към безкрая
и осъзнах, че бездната съм аз.
Очаквайки пропадането, там на края
дочух до мене глас.
Обърнах се и гледах със съмнение.
До мен Животът беше спрял.
Решил да иска извинение,
че пътят ми от тръни е излял. ...