Пред дрешника заставам и се чудякаква ли рокля днес да облека?Дали да бъда нежната заблуда,усмивката със сълзи да сменя.Дали да бъда като зима бяла,простреляна от стъпки по снега.С капчуците на пролет засияла,с усмихнатата кичеста дъга?Или да бъда тъжната принцеса,която е облякла самота.(косите си поне да беше сресла,да не изглежда глупаво сега!)Реших. Ще бъда есен жълта.Кичозно капеща по стария асфалт. Ще пърхам с мигли.Нежно ще потръпнапри полъха на вятъра познат.А вятърът ще бъдеш ти и зная -ще галиш топло нежните места.Любов какво е, бързо ще узная.Любов, започваща през есента!