Последна нощ, последно ядене за мен...

не че съм затворник, просто знам

че утре ще умра. Чувам стъпките на палача.

Не че искам да умра, но така се налага,

в тежест съм... а живях скромен и спокоен живот

на никого лошо не сторих на никого не навредих....

като за последно уж трябва да се наспя –

все пак утре ще умра,

всяка част от мен трепери а да ми е студено?

Не ми е. Ще поспя, ще посрещна изгрева

и ще закуся ако се смилят над мен...
Утро е, вечерта мина неусетно,

не знам дали съм спал, всичко мина в мисли,

които не знам мой ли са или съм сънувал...

ето ги провлачените стъпки на палача...

дърпам се няма да се дам ще се боря няма да умра...

последен миг  последен дъх...

виждам острието падащо свободно към мен...

леко парене... това е....

Из последната нощ на прасето Гошо преди коледните празници.