В студена и мрачна стая
чувствам, че се намирам.
Толкова далеч от рая,
че чак в безкрая се взирам!
Единственото, което виждам,
са четири зелени стени,
пред тях погледа си спирам,
и моля всеки спомен - "Остани!"
Престани да се опитваш
ти да ми отнемеш всичко.
Не се ли ти за миг запитваш,
как живее сърце едничко!
Толкова много болка и омраза,
имам стаени вътре в себе си,
Но вътре усещам дълбока зараза,
оставяща неизлечими белези!
Живея с глухарчена надежда,
че всичко все ще се нареди,
но нищо досега не се нарежда,
така е сега, така беше и преди!
Казват ми, че живея в спомени,
и в отдавна отминали дни,
но още събирам парчетата гумени,
на всичко мои нечути молби!
Чувствам, че като единак живея,
и така ще бъде може би до края,
но въпреки това високо се рея
и за много от нещата нехая!
Съди ме, ако това ще ти помогне
да си върнеш счупеното его,
не знам дали някой това ще го трогне,
но знам, че оставам чист пред Него!
© Димитър Стоянов Все права защищены
Пожелавам ти повече оптимизъм, животът цял е пред теб!