Ilis (Алина Стоянова)
113 3581
18 февр. 2019 г., 09:44

Пред паметника на Левски 

  Поэзия » Гражданская
1429 10 8

 

Привично февруари е намръщен.
Мъглата към земята ме притиска.
Снегът е мръсен - личба за насъщния.
И аз съм тук, и се усещам ниска
под твоите нозе и ръст неземен.
Дойдох неофициално, без приветствие, 
след дните за поклони и молебен, 
след факелните, светлозарни шествия.

Градът е още златен, но от залези...
Отгоре гледаш, виждаш надълбоко -
камата и пищовът са прегазени,
а кръстният им знак кърви жестоко.
 Мълчиш, тъй както камъкът умее.
Едно врабче на рамото ти кацна.
И то мълчи, да полети не смее, 
не е врабче, а Божията ласка.

И аз мълча, не искай да разказвам
за алчни, глухи, слепи и несвестни.
Ти знаеш кой дарява и наказва,
когато спрем пред портите небесни.
Привично февруари е намръщен.
Мъглата ме притиска към земята.
Глава повдигам към Единосъщния, 
към теб. И ме връхлита светлината.

© Алина Стоянова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??