4 нояб. 2021 г., 06:42

Пред паметника на Мамарчев 

  Поэзия » Юмористическая, Философская, Гражданская
381 0 0
Бойко се спря вечерта на площада.
Паметник гледа, направили там.
-Аз съм Мамарчев - шепти капитана -
Знаеш ме сигурно, г-н Генерал?
С турците бих се за ползу народа.
Как е България днес, ми кажи?
- Бил си се някога в своя изгода.
Мирно Мамарчев! Генерал не лъжи!
Гледам венци, ала гербери нямаш.
Жив ако беше, те чака кауш.
Моето спиране не заслужаваш.
Избори идват, а ти си ми чужд. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Предложения
: ??:??