- Искам снимка с Вапцаров -
извика глезена туристка.
Щраква апаратът кадър
на издутата ù ризка.
- Искам по-нагоре,
ще застана редом до поета.
И готов е кадър втори
на чифт момичешки гащета.
А поетът стои невъзмутимо,
вперил поглед в планината.
Дулото почернил го простил ни,
но не и бедността ни на душата.
© Иван Мишев Все права защищены