Пред паметника на Васил Левски

6 февр. 2009 г., 13:13

Поэзия » Белые стихи

11291 0 3

Във парка застанал на поста

изправен героят стои

на стража и с обич синовна

над род и родината бди.

С патина зелено-кафява

отдавна е бронзът покрит,

с на времето златната пяна

е сякаш изцяло пропит.

С крилете на порива вечен

на славните наши деди,

отправил е поглед далечен

в простора на свелите дни.

И шепне ни сякаш завета,

завета свещен и велик:

"За свята и свидна родина,

за своя поробен народ

как славно героят умира

безстрашен, уверен и горд"...

.........................................

По време на криза забравен

от хора, потънали в мрак...

Но в парка застанал изправен

героят на поста е пак.

За правда и истина свята,

за подвизи в устрем велик

отново зове ни в борбата

с коварния враг многолик...

06.02.2009 г.

Красива (Галя Георгиева)

2009-02-06T21:56:43+02:00

Ами в края има `....` следователно не е довършено, но на мен ми харесва
laddydot (Мирелла )

2009-02-06T17:28:37+02:00

добре написано но не ми харесва... странен коментар
на мен ми хареса, но сякаш краят.. като недовършено някак звучи. поне за мен.
(6)
Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

2009-02-06T13:58:54+02:00

застанал- стои- ?
красив.- друга ти е думата там

добре написано но не ми харесва ...