14 февр. 2020 г., 10:41

Пред портата на моята съдба 

  Поэзия » Другая
478 3 0
Понякога си толкова далечна
и образът ти губи се от мен.
Понякога си буря безконечна,
когато те очаквам вдъхновен.
Понякога в душата ти сияя –
издигам се в очите на нощта.
Понякога телата се желаят.
Успя ли да избягаш от това?
Понякога те гоня, а не бива.
Отива ти да бъдеш и сама.
Игрива си, дори и горделива.
Понякога си истинска звезда! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Все права защищены

Предложения
: ??:??