Пред разпятието

20 июл. 2015 г., 18:50

Поэзия

415 0 3

ПРЕД РАЗПЯТИЕТО

Препъва ме сгъстена тъмнина...

И вляво ме захапва.

До полуда!

В продраната от мисли тишина

сълзи Душата...

Праведник - в заблуда.

Вихрушка от въпроси бие с чук

по сляпото око - безсънно болно.

Юмручето в гръдта ми пак напук

настойчиво потропва - недоволно.

Премазан с крак се гърчи всеки ден...

Подминат - зъзне някой.

От невяра!

Грехът крещи в закана, непростен.

Надвисва бич - от страсти и немара!

Дали поне насън ви се явих?

Дано сънували сте житно лято.

Но студ и мраз - навред!

Изпепелих

Сърцето си, а още тъна в блато!

Смирете се!

Догаря моят сън...

А казват - само праведник възкръсва.

Долита глас...

Дете притичва вън.

И стръкче цвят за грешника откъсва.

Eia (Росица Танчева)

2015-09-12T18:21:20+03:00

Поезия!
dv5 (Донка Василева)

2015-07-26T09:35:49+03:00

Благодаря ви - Лейди и Влади, за топлите думи! Желая ви вдъхновение и сполуки!
vladetoned (Владислав Недялков)

2015-07-21T09:40:35+03:00

Поздравявам те от все сърце! Впечатлен съм и съм заедно с Лейди, изключителна образност, въплътена с най-чудесна поезия!
Силни, много силни аплодисменти!!!