Пред тебе стоя... погледнѝ ме

13 дек. 2017 г., 01:00

Поэзия » Философская, Белые стихи

525 0 2

Пред тебе стоя... погледнѝ ме!

посочвам гръдта си с ръце...

аз нямам сърце, ами дупка...

от нея изтича кръвта...

Крещя ти! Пред тебе съм... чуй ме!

гласът ми не стига до теб...

нима е животът ми свършил...

нима не човек съм, но дух?

Нима ти уби ме от упор...

без капчица милост, без жал?

Изглеждаш ми твърде студена...

все още за тебе съм враг...

PepiPetrova (Pepi Petrova)

2017-12-13T16:31:21+02:00

Явно човекът срещу теб не заслужава. Не пропилявай времето с него! Поздрави, Адриан!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-12-13T07:13:20+02:00

Андрей, отново си вложил много сила в този стих. Не знам кой провокира такива творби у теб. Знам само, че не си струва! Имаш само едно сърце и не бива така лесно да се отказваш от него и да ти изтича кръвта! Най-малкото, ще останат ненаписани стихове! Хубави, зареждащи, мотивиращи стихове! А насреща - един учуден, изпълнен с недоверие, дори - враждебен човек. Не си струва. Поздрав!