Пред тебе стоя... погледнѝ ме!
посочвам гръдта си с ръце...
аз нямам сърце, ами дупка...
от нея изтича кръвта...
Крещя ти! Пред тебе съм... чуй ме!
гласът ми не стига до теб...
нима е животът ми свършил...
нима не човек съм, но дух?
Нима ти уби ме от упор...
без капчица милост, без жал?
Изглеждаш ми твърде студена...
все още за тебе съм враг...