Пред твоя праг, Любов!
При теб ме водят ветровете,
за да намеря смисъл и покой,
Любов, стопи в мене ледовете,
бушувай и кънти, като порой!
Със себе си единствено сравнима,
обричаща - създаваш светове,
а после тиха и недоловима
разгаряш силно моето сърце!
От дълъг път ме водят ветровете,
през степи пусти и през мрак,
през нови пътища, през вековете, ...