Разсъмва се...
Предаден съм без жалост,
с ограбена безмилостно душа,
сега се чувствам толкоз малък -
песъчинка от безкрая, от света...
Пощада, милост, думи непознати,
за много в този див и алчен свят,
безгреховност ли ми е вината,
толкоз дълго в заблудата ме държа...
Целуваше ме и с думи, обещания,
подхвърляше красивите лъжи,
и мислеше, че вечно ще остане,
сляпа вяра в душата да кръжи.
Щом грешка има, има прошка,
но грешка ли са месеци любови,
в които ти за него си изплаквала
от изживяното сълзи щастливи.
Магия черна или прокоба,
застигна ме в началото на пътя,
оттогава все се моля,
да продължа, да мина кръстопътя.
А вяра имах в теб, и упование,
надежда силна и мечта,
но днес какво ли ми остана -
Погубена Любов Една...
© Дениз Все права защищены