5 дек. 2005 г., 22:07
Още помня дъждовният ден,
когато те изпращах на гарата,
заминаваше ти на гурбет...
и тежка ни беше раздялата,
прегръщаше силно ту сина си,ту мен,
и плакахме много и двамата.
Често пишеше от там писма,
а аз четях ги със наслада,
бяха изпълнени с нежни слова
и ме изпълваха цяла.
Мина време...писмата идваха рядко,
и по думите усещах те някак студен, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация