Предадена фантазия

15 февр. 2007 г., 14:57

Поэзия

734 0 1

Предадена фантазия

Няма те, къде си?

Уплаши се от мен или от невъзможното?

Липсваш ми, не знам кой си.

Мой мираж ли си?

Тъга по теб, мечта несбъдната!

Магията защо ти скри си?

Любовта остана пак излъгана...!

Не е лъжа, помисли си.

Копнежът дава ни крила.

Илюзия за мен оставаш си!

Болката в мен отново е сама.

Твоя съм, повярвай си,

дори да не срещнем любовен кът.

Страстта може би обясняваш си,

спъна се в житейски кръстопът.

На самотата мисълта оставяш си,

но знай отдавам на нея моята душа.

дори да не подадеш ръката си,

за мен ще бъдеш предадена фантазия...

М. 07.11.2006 г.

fetko77 (Светослав Савов)

2007-02-16T17:18:56+02:00

Красиви думи използваш, но ако трябва да бъда честен, нещо със самата конструкция на стихът не ми звучи добре, и както ти казах това "си" в края на повечето редове ме дразни, лична мен. Ама аз какво ли разбирам, я ми кажи да си гледам работата и дерзай напред защото имаш талант, е в това поне съм сигурен!!! Фелис