Недей да питаш що е любовта,
когато във очите ти се взира,
когато трепка порива... до зов
и после във сърцето ти умира.
Недей да питаш, само усети
претръпналите устни как те галят,
ръцете под отекващия стон
в гърдите ти чаровен огън палят.
Не питай, а раздавай се до край,
красиви думи пламенно изричай -
забравил за изконната си мощ
и болката от спомена надничащ.
Недей да питаш, само я вземи,
отгледай я от малко пеленаче.
Усмихвай я, обичай, преживей...
Тогава ще усетиш колко значи!
© Кремена Стоева Все права защищены