Предателство

21 июл. 2006 г., 19:56

Поэзия

1483 0 2

Не, не, още не мога да повярвам,

за бога, как предаде ме, сега зле прекарвам.

Влезе ти в живота ми със гръм и трясък,

даде му нов тласък.

И после какво стана -

в живота ми ад настана.

Дойде, плени ме, покори ме,

а после без срам разори ме.

Ах, ти, клетнице проклета,

направи ти съдбата ми клета.

Ти живота ми във ад превърна,

чак ми иде да повърна.

Аз нямам нищо вече,

мойта вяра в любовта ти отнесе я далече.

Вече съм като плюшено мече,

вече човече без душа.

Ти изкорми ми душата,

изкорми я горката.

Няма смисъл вече да живея,

направо ще полудея.

В чудовище ме ти превърна,

иде ми се да повърна.

velina (Велина)

2006-12-29T09:47:00+02:00

Ти живота ми във ад превърна
чак ми иде да повърна.

В чудовище ме ти превърна,
иде ми се да повърна

Голямо повръщане се задава
Не знам, аз съм объркана - иронично и комично ли разглеждаш нещата тук или си напълно сериозен ... не знам.
кумеца (Румен Ченков)

2006-07-21T19:59:09+03:00

Георги, има още какво да се желае от стиховете. Освен това имаш доста правописни грешки. Оправи ги.