Предателството боли!


В Земята пуста
обречена съм да стоя.
Сама и тъжна,
за красивите спомени да скърбя.

Предаде ме животът,
останах си сама.
Хванах погрешната посока,
тази, която ме доведе до мисълта за смъртта.


Не искам да имам някой до мен,
каращ ме да страдам.
Някой, който да ме лъже ден след ден,
а аз да вярвам и всичко да му дам.

Омръзна ми да се надявам
в несъществуващи нещa.
Всичко от себе си да давам,
а отсреща да получавам петно черно и горещо.

Защо животът е така устроен?
Защо има повече болка от радост?
Защо всяка мъка е камък двоен?
Защо, за бога, що за жалост?