30 окт. 2005 г., 21:43

ПРЕДЧУВСТВИЕ 

  Поэзия
1096 0 3
Снегът пое града
във млечните си длани
и по студените стъкла
изряза причудливи драми.
Вървя.Поскърцва под краката.
Блещукат в бялото искри.
Отнякъде препусна вятър,
докосна ме и продължи.
И всичко е пределно ясно.
И зная-ще се разделим.
Вървя.И гледам безучастно
дима в отсрещния комин.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Здравка Маринова Все права защищены

Предложения
: ??:??