30 окт. 2005 г., 21:43

ПРЕДЧУВСТВИЕ 

  Поэзия
981 0 3

Снегът пое града
във млечните си длани
и по студените стъкла
изряза причудливи драми.

Вървя.Поскърцва под краката.
Блещукат в бялото искри.
Отнякъде препусна вятър,
докосна ме и продължи.

И всичко е пределно ясно.
И зная-ще се разделим.
Вървя.И гледам безучастно
дима в отсрещния комин.

© Здравка Маринова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??