ТОЙ:
... ах, тази рокля от лъскав сатен...
обгръща я като мъжка прегръдка -
поема си дъх, стене вятърът в мен
и(!)... Спасява ме поредната глътка
ТЯ:
Защо ме гледа с такава... Тревога?!
(погледът ми по вената му пълзи)
По дяволите! По ангелите!... За Бога! :)
Кога успя да ме усмихне чак до сълзи?!
ТОЙ:
Докосвам я... Чашата с винò кипи
(капка кръв по острието на ножа)
а после се усмихва само с очи -
един изящен танц по моята кожа
ТЯ:
Поема си дъх (на бара звънна монета)
Падат стени и прегради, и его...
Къде се разбърза тази планета?! :)
Спрете я! Искам да сляза. Със него!
Жени Иванова
© Jasmin Все права защищены