2 авг. 2013 г., 11:25

Предчувствие за вечност 

  Поэзия
636 0 10

Навярно скоро ще премина

на хоризонта зад чертата.

Навярно още тази зима.

Или пък следващото лято.

 

Навярно после тишината

ще ме затрупа с мокри клони.

И ще виси над мен луната

като измислена икона.

 

А после - ще съм само МИГ.

А после ще съм само грешка...

А после ще съм само ВИК,

на някого напомнил нещо.

 

А после - ще съм само СТИХ,

изплакал болката на дните.

А после ще съм само ЩРИХ

върху платното на звездите.

© Гълъбина Митева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??