Тихо се ронят последните стъпки на Лятото.
Тъжно махат за сбогом последните топли вълни.
Пустеят гнездата. За път приготвя се ятото.
Вятърът хуква предесенно. И просторът звъни.
Свеждат главите си къдрави мъдро лозниците.
Полето прибира костюма си летен във скрина.
Дъждът-присмехулник безгрижно свири по жиците.
Не се натъжава, че Лятото пак си замина.
Само понякога на нощите в скутите хладни
щурците припомнят си песни със мирис на Лято.
Оголяват дърветата бавно, но безпощадно.
И от Слънцето изоставена тихо хлипа Земята.