10 сент. 2021 г., 22:09

Предесенно море 

  Поэзия
859 2 7

Приседнах на брега, ръце зарових,

тъй надълбоко в пясъчната плът.

Морето със безбрежността прогони

от мислите ми жаждата за път.

 

Чертаех хоризонта, а морето

просмука ме с предесенния стон.

Търсете ме в олтара – там, където

водата прави в пясъка поклон!

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Радвам се, че сте тук, Краси, Миленка, Силве, Кремена! Поздрави!
  • "Търсете ме в олтара – там, където
    водата прави в пясъка поклон!" - На мене точно това сравнение много ми хареса. Много е силен стиха.
    Предложението на ИнаКалина добавя допълнителна лекота и нежност.
  • Красиво е, Дани!
  • Хубав морски стих, който ме вдъхнови! Благодаря, Дани, че го написа
  • "Чертаех хоризонта, а морето
    просмука ме с предесенния стон.
    Оставих сто въздишки, там където
    водата прави в пясъка поклон! " стори ми се много силна думата "олтар" за тази красива есенната пиеса, Дани. Но от друга страна сякаш водата наистина се принася в жертва, потъвайки в пясъка, а може също да има и друг прочит.
  • Благодаря, Ели!
  • Дани, много е нежно! Като морето! Поздравявам те, много хубав стих!
Предложения
: ??:??