Приседнах на брега, ръце зарових,
тъй надълбоко в пясъчната плът.
Морето със безбрежността прогони
от мислите ми жаждата за път.
Чертаех хоризонта, а морето
просмука ме с предесенния стон.
Търсете ме в олтара – там, където
водата прави в пясъка поклон!
© Данаил Таков Все права защищены