Преди

24 авг. 2019 г., 16:00

Поэзия

403 2 2

Никой не обгръща необятното.

Козма Прутков

В най-хубавото лято

премерих необята.

Като перце на Феникс

в притихналото време

се спусна с маранята

полека към земята.

Приплъзна се по хълма,

сърцето ми изпълни,

в душата ми надникна

и лятото обикна.

Забравих всяка зима,

ранените години,

очакването вечно

на близкото далечно.

В простора тих намерих

открехнатите двери

на прошка и блаженство –

небесно съвършенство.

В най-бялото си лято

докоснах необята

в прегръдката ти жарка.

И беше ми по мярка.

21.08.2019

С_лед

МарияДимитрова.67

Поэзия

Целувка – холограма.
Очите ти на свещи
изглеждат по-горещи,
но денем пламък няма.
Герой си от дорама, ...

2019-08-25T07:45:44+03:00 668 5 9