Ще те целуна и ще си отида*
преди сълзи в очите ти да видя,
преди ръцете ти да ме прегърнат,
преди да тръгна, да не се завърна...
Ще те целуна и ще се стопя в нощта,
преди да ни убие любовта,
по пътя си сама ще продължа,
преди да стана твоята съдба.
Животът се превърна в кръстопът,
и всеки в своята посока си поема
преди агония и болка да унищожат
и малкото, което ни е отредено.
––––––––––––––––––––––––––––––––
* – Н. Вапцаров ("Прощално")
© П Антонова Все права защищены