Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.
Обикновеният човек е само плужек.
Един безсмислен сурогат.
Да съществува просто е ненужно.
Но съществува той напук на този свят.
И трови всичко в своята дребнавост,
все към еснафските си цели устремен.
Изгаря гении със злъчна радост
във крематориума на безличния си ден.
В света-тресавище на семпли хора
загива често падаща звезда.
Дошла от най-високите простори,
потъва в блатото му без следа.
Но само сън ли е смъртта незрима,
или канон неписан в свят жесток?
А може би е жертвата необходима -
наградата за древен финикийски бог.
Достигнал цели осем милиарда,
набъбнал от излишна земна тлен,
светът натрупва грехове и страда
с човешки плужеци осакатен.
И виждам вече бързо как се спуска
от Арарат ковчегът стар на Ной.
Да събере Избраниците за изкуство,
преди да дойде новият порой.
© Младен Мисана Все права защищены