Керванът облачен приижда -

               неспирни, бягащи коне.

               С копита черни той зазижда

               надеждите на бистрото небе.

               Морето жадно в миг изпива

               на слънцето последните лъчи!

               Денят несетно си отива,

               а в него буревесникът лети.

               Навъсеният вятър многоуст

               докосва нощните скали,

               приляга сам на плажа пуст,

               понася скитащи мечти.

               Брегът в очакване не спи

               дочул гласът на гръм, тътнѝ.

               Очакване препълнено с очи!

               Надигат се огромните вълни...