Преди да се разсъмне
на пръсти
ще премина
покрай алеята
с разцъфнали лалета.
Луната от високо
от гняв
ще се намръщи,
превита
над смълчалите се
къщи.
Преди да се разсъмне
за миг
ще се превърна
в движение
на шепнещи те устни,
с които
те достигам
през думите невръстни
“Обичам те” -
във утрините кръстни.
Преди да се разсъмне
в алеите
тъй пъстри,
в ухания разбужда се
земята.
Разгърнатите мисли
нанизват се
чевръсти.
Покълвам в зрънце обич
сред цветята...
© Йоанна Все права защищены